 Едновременно с другите древногръцки градове по нашето Черноморие в периода 580 - 560 г.пр.н.е. възниква и новият град. Основателите му, милетските гърци постепенно и безпроблемно се заселват в тогава съществуващото селище наричано Одесос, като възприемат и името, дадено му от местните жители.За първи път това име се среща при хиоския поет Скимнос и историка Страбон. Градът също е наричан Одисос, а през V век Теофан го споменава под името Одисополис. Приема се, че името има карийски произход и означава "воден град". Подкрепа на това твърдение дава и откритото преди години наколно селище по бреговете на Варненското езеро. Вероятно е създателите на селището да не са нито древните траки, живеещи по земите ни, нито пък гърците, а хора произхождащи от района на Мала Азия и днешна Гърция, и които на много места са оставили имена на селища, завършващи на окончанието "-сос". Съществува и друго мнение, че градът получава името си в чест на Одисей. |
След VI век в историческите документи името Одесос вече не се среща. Първото споменаване на името Варна е в хрониките за настъпленията на Аспарух и хората му, които "...дошли при т.нар. Варна, близо до Одесос..." и заселването на българите по тези места. От по нататъшните записки на летописците не става съвсем ясно дали това име се отнася за някаква местност в този район, за селище или река. Теофан разказва, че през 774 г. император Константин V се отправил по море на поход срещу българите, но когато дошъл до Варна се уплашил и се върнал. К.Иречек смята, че това име е принадлежало не на стария град Одесос, а на местност в околността, може би Провадийската река и Девненското езеро. Константин Порфироген пише, че Варна е било име на река, същото е и мнението на А.Вретос. От друга страна през 765 г. Никифор съобщава, че капханът на хан Умар бил убит от прислужниците си във Варна. Това убийство не би могло да стане в стария Одесос, тъй като той все още е бил византийско владение. Може би Варна е било някакво селище около Девненското езеро. Според братя Шкорпил тракийско селище с името Варнас е имало по брега на езерото, в района под "Джанавара", където и днес се откриват множество археологични материали. Димитър Димитров пък смята, че Варна е било селище в западната част на днешния град, където има некрополи от времето на халколита. |
Няма единно мнение за произхода и значението на името "Варна". К.Иречек изказва предположението, че то може да бъде славянско и тъждествено на "врана", вран, черен. За сравнение се посочват сродни славянски думи, произлизащи от старославянската дума uarna, "гарван" - vrana, wrona, ворона. Тогава следва да приемем, че Девненското езеро и Провадийската река са се наричали Черно езеро и Черна река, а името си селището да е получило от тях. Но липсата на славянски поселения в района на езерата до създаването на българската държава дава основание на братя Шкорпил да търсят тракийския корен на името Варнас. Варненският краевед Петър Стоянов посочва интересни находки - в различни части на света, селища с имена като Варна, Варнавино, Варнек и други се намират винаги на брега на река, езеро или море. Той приема, че Варна е било име на близко селище, дало името си на Одесос, и е означавало "град на вода", "воден град". Което всъщност е и превод на името Одесос. |
В началото на века архимандрит Инокентий дава любопитни подробности от своите изследвания. Той споменава и друго мнение, че името Варна идва от аварската думавар, означаваща град. Кръстю Мирски пък предполага, че името идва от вар, вар, варовик, имайки предвид, че "в Варна и околността й земята и камъните са варовити..." Те правят податки, че по времето на император Тиберий (14 - 27 г.) за кратко градът се е казвал Тибериополис. В изследванията си археологът П. Георгиев посочва, че съществува надпис от 557 г., според който след смъртта на своята съпруга Теодора император Юстиниан й посветил град, който нарекъл Теодориада, намиращ се на северния бряг на Варненското езеро. Археологът смята, че в продължение на цяло столетие това е първият и първостепенен център на българската държава. При царуването пък на императрица Ирина в края на VIII век също за кратко е носил и нейното име - Иринополис. В древността Теофан наричал града Одесополис, а други автори и Улисополис. |
 Само веднъж в хилядолетната история на града има случай, когато със сигурност се знае как се е казвал, кога е било това и какво е означавало името. Това станало в чест на 70-та годишнина на Йосиф Сталин. Инициативата била подета от работниците в най-големите варненски предприятия и фабрики. На 15 декември 1949 г. била гласувана резолюция, с която те настоявали ГНС - Варна да вземе решение за преименуването. Разбира се, такова решение било прието, още повече, било решено чрез ЦК БКП др. Сталин да бъде помолен да се съгласи да стане първият почетен гражданин на гр. Сталин. Следобед на 20 декември, пред присъстващите на площад "Независимост" 40 хиляди души било прочетено постановлението на Министерския съвет, с което градът вече се казвал Сталин. Не след дълго на входа на Морската градина е издигнат паметник на патрона на града... Минава време, пленумите на КПСС и БКП от 1956 г. отчитат поредна грешка и с указ на Президиума на Народното събрание на 20 октомври доскорошното име се връща. След шест години паметникът е демонтиран, но за носталгично настроените все още по старите варненски улици могат да се видят капаци на канализацията, произведени в гр.Сталин. |
гр. Варна
Въпреки, че е град с хилядолетна история достатъчно източници, които да дават информация за емблемите на Варна няма. Относно древността до известна степен за такива биха могли да се приемат различните изображения от сечените през вековете монети. Освен образите на местните богове и владетели по монетите се срещат и различни вещи, присъщи на града - амфори, котви и т.н. Изглежда още от тези времена Варна, като град тясно свързан и зависещ от морето се отъждествява най-вече с котвата. Вероятно модата през последните векове е добавила изправените лъвове, поддържащи котвата. Чак след Освобождението изображения на герб на Варна се срещат все по-често. Вероятно единен утвърден проект или образец е нямало, защото макар и с обща идея на различни места се срещат гербове с разлики в детайлите.
Този герб може да се види на рамките на снимки на града, направени в края на миналият век, съхранявани в Народната библиотека "П.Славейков" във Варна. От долната страна на снимките е изобразен и държавният герб.
Изображение на този герб на Варна се появява за първи път до заглавието на Варненски общински вестник през 1891 г.
През януари 1914 г. е открита варненската електрическа централа. Фасадата е украсена с герб в този вариант, изпълнен като цветен барелеф. Централата и гербът са запазени и до днес и могат да се видят зад днешното "енергоснабдяване", между улиците "Девня" и "Александър Дякович".
Това е предложение за герб на Варна, направено в началото на 1920-те години. Аргументите за промяната са, че сегашния герб по-скоро подхожда да е емблема на пристанище и не отговаря на историческото значение на града. В средата, по образец от древните монети, е изобразен Великият бог, покровител на града след основаването му. Богът държи рог на изобилието и обърната амфора. Под него е монограмът на Одесос (съчетание от първите букви - "О" и "Д", изписани на гръцки). Няма данни това предложение да е станало официален герб на Варна.
На кориците на някои издания на общината и на различни покани от 1930-те години е отпечатан този герб. Явно морското разположение на Варна оказва силно влияние върху хералдиката.
Това изображение, доста по-опростено и неясно е сплетено в заглавието на Варненски общински вестник в края на 1930-те години.
Днешният герб на град Варна, действаш от 21 май 1971 г. И тук е запазена стогодишната традиция лъвовете да държат котва, но изображението вече е много по-изчистено и схематично представено. В горната си част рамката (щита) около лъвовете е оформена като бойници от крепост - елементи от миналото на града.
Абонамент за:
Публикации (Atom)